Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка,
почти неразличима през деня,
в драперия, във дим, в държанка.
Аз още мога да се променя!
Все казваше - за всичко има време,
за красота, изкуство и любов.
Не е така и, дявол да го вземе,
за този край не съм готов! ...