Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима

След толкова трепети, след толкова страст

време е вече, в себе си, да се влюбя аз.

Обичай себе си всеки път щом забележиш,

че разумът потъва в тъмнина.

Обичай себе си всеки път за да почувстваш ти светлина.

Бъди стръкчето, което пробива в земята.

Бъди луната сред толкоз звезди.  

Бъди честна със себе си ти и на живота си се наслади.

Радвай се на люта зима и нека усмивка на лицето ти има.

Рисувай снежинки в нощта и си подари ти светлина.

Нека камината топли дома ти, а сърцето – душата…

за да не почувства тя самота, когато един ден остане сама.

Не ни е нужна прогноза за времето.. нито днес, нито сега и нищо,

че на прага ни чука зимата, когато в сърцето ни е любовта.