Nov 14, 2024, 3:53 PM

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима

  Poetry
643 0 0

След толкова трепети, след толкова страст

време е вече, в себе си, да се влюбя аз.

 

Обичай себе си всеки път щом забележиш,

че разумът потъва в тъмнина.

Обичай себе си всеки път за да почувстваш ти светлина.

 

Бъди стръкчето, което пробива в земята.

Бъди луната сред толкоз звезди.  

Бъди честна със себе си ти и на живота си се наслади.

 

Радвай се на люта зима и нека усмивка на лицето ти има.

Рисувай снежинки в нощта и си подари ти светлина.

 

Нека камината топли дома ти, а сърцето – душата…

за да не почувства тя самота, когато един ден остане сама.

Не ни е нужна прогноза за времето.. нито днес, нито сега и нищо,

че на прага ни чука зимата, когато в сърцето ни е любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лозена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...