Nov 14, 2024, 3:53 PM

Нека любов в деня ни да има, нищо че чука на прага ни зима

  Poetry
657 0 0

След толкова трепети, след толкова страст

време е вече, в себе си, да се влюбя аз.

 

Обичай себе си всеки път щом забележиш,

че разумът потъва в тъмнина.

Обичай себе си всеки път за да почувстваш ти светлина.

 

Бъди стръкчето, което пробива в земята.

Бъди луната сред толкоз звезди.  

Бъди честна със себе си ти и на живота си се наслади.

 

Радвай се на люта зима и нека усмивка на лицето ти има.

Рисувай снежинки в нощта и си подари ти светлина.

 

Нека камината топли дома ти, а сърцето – душата…

за да не почувства тя самота, когато един ден остане сама.

Не ни е нужна прогноза за времето.. нито днес, нито сега и нищо,

че на прага ни чука зимата, когато в сърцето ни е любовта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лозена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...