5 июл. 2011 г., 18:52

Нека няма сбогуване

884 0 2

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!

Безумно чувство  - дъхаво ми казва: "Слабост!"

И шепнат ми, че той единствен е,

че при него 300 пъти ще се връщам!

Говори ни вятърът тайни слова, а

нощта е орисница на телата!

Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!

Тихичко клепачи се затварят, от

умората страстна и щура!

Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,

нежни до осъмналост!

Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!

Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване! 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фатиме Тибер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...