Нека няма сбогуване

5.07.2011 г., 18:52 ч.

Поезия » Любовна

544 0 2

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!

Безумно чувство - дъхаво ми казва: "Слабост!"

И шепнат ми, че той единствен е,

че при него 300 пъти ще се връщам!

Говори ни вятърът тайни слова, а

нощта е орисница на телата!

Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!

Тихичко клепачи се затварят, от

умората страстна и щура!

Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,

нежни до осъмналост!

Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!

Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.