5.07.2011 г., 18:52

Нека няма сбогуване

882 0 2

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!

Безумно чувство  - дъхаво ми казва: "Слабост!"

И шепнат ми, че той единствен е,

че при него 300 пъти ще се връщам!

Говори ни вятърът тайни слова, а

нощта е орисница на телата!

Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!

Тихичко клепачи се затварят, от

умората страстна и щура!

Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,

нежни до осъмналост!

Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!

Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване! 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....