5.07.2011 г., 18:52

Нека няма сбогуване

886 0 2

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!

Безумно чувство  - дъхаво ми казва: "Слабост!"

И шепнат ми, че той единствен е,

че при него 300 пъти ще се връщам!

Говори ни вятърът тайни слова, а

нощта е орисница на телата!

Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!

Тихичко клепачи се затварят, от

умората страстна и щура!

Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,

нежни до осъмналост!

Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!

Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване! 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...