С въздишките парфюмът ми - изтрит е!
Безумно чувство - дъхаво ми казва: "Слабост!"
И шепнат ми, че той единствен е,
че при него 300 пъти ще се връщам!
Говори ни вятърът тайни слова, а
нощта е орисница на телата!
Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!
Тихичко клепачи се затварят, от
умората страстна и щура!
Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,
нежни до осъмналост!
Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!
Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване!
© Фатиме Тибер Всички права запазени