Jul 5, 2011, 6:52 PM

Нека няма сбогуване

  Poetry » Love
894 0 2

С въздишките парфюмът ми - изтрит е!

Безумно чувство  - дъхаво ми казва: "Слабост!"

И шепнат ми, че той единствен е,

че при него 300 пъти ще се връщам!

Говори ни вятърът тайни слова, а

нощта е орисница на телата!

Слели се в безумен ритуал - сладко нашепват сърцата!

Тихичко клепачи се затварят, от

умората страстна и щура!

Леко пригалват ме ръцете - кадифено меки,

нежни до осъмналост!

Прегръдката силна - окова ме, не искам и да тръгвам!

Нежно нашепват устните - "Остани!" - нека няма сбогуване! 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Тибер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...