Напих се пожелание, без мярка!
Защо ми от всичко да си меря?
Нима обувка е, че да ме стяга,
или вечерна рокля от дантела...
Вървя изправена без чуждо рамо,
а може и да има някой...знам ли?
В небето нощно облаците само,
напомнят ми, че всичко е реално.
Една приятелка край мене боса
от смях не може ключа да умери!
Ооо, май изобщо сбъркали сме входа -
след литър водка кой чете табели?
И да ви кажа, много неприлично
държахме се... Не бива да се пие!
По триста дни морални и типични...
Поне шейсет от тях да сме си ние!
© Рая Саварева Все права защищены