Нека сме си ние
Напих се пожелание, без мярка!
Защо ми от всичко да си меря?
Нима обувка е, че да ме стяга,
или вечерна рокля от дантела...
Вървя изправена без чуждо рамо,
а може и да има някой...знам ли?
В небето нощно облаците само,
напомнят ми, че всичко е реално.
Една приятелка край мене боса
от смях не може ключа да умери!
Ооо, май изобщо сбъркали сме входа -
след литър водка кой чете табели?
И да ви кажа, много неприлично
държахме се... Не бива да се пие!
По триста дни морални и типични...
Поне шейсет от тях да сме си ние!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Саварева Всички права запазени
