24 янв. 2019 г., 17:38  

Нека Вдъхновението да не спира 

  Поэзия » Другая
5.0 / 6
791 2 4
Отново се завръщам в този стих.
Дали ще ми е тази вечер за последно?
Красивото в сълзата преоткрих
през болката изчезваща безследно...
С магията на огнена сълзица
отронена във мигове на слабост
пожар разпалва мъничка искрица
събудила душата ми за радост.
Ще запечатам ярко в спомена си чувството
което нежно в стиховете ти извира...
Щастлив да бъдеш – на Живота е Изкуството!
И нивга Вдъхновението да не спира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Все права защищены

Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник ...
  1288  10  17 
Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »