24.01.2019 г., 17:38  

Нека Вдъхновението да не спира

964 2 4

Отново се завръщам в този стих.

Дали ще ми е тази вечер за последно?

Красивото в сълзата преоткрих

през болката изчезваща безследно...

 

С магията на огнена сълзица

отронена във мигове на слабост

пожар разпалва мъничка искрица

събудила душата ми за радост.

 

Ще запечатам ярко в спомена си чувството

което нежно в стиховете ти извира...

Щастлив да бъдеш – на Живота е Изкуството!

И нивга Вдъхновението да не спира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Последна сълза

Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник ...
1.5K 10 17

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...