... нека вземат зеници от мен...
Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази,
гвоздей крив на прогнилия праг...
Но искрица едничка опазих,
за да пална сърцето си. Пак.
Май блестя ти в очите? Прости ми!
Късче кремък – балканска душа,
пламък златен и шарени рими,
а греша ли... от обич греша...
Лято циганско – дните – две шепи.
Аз – листенце – ръждиво на клен.
Да прогледнат неделите слепи,
нека вземат зеници от мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
