Nov 14, 2025, 10:31 AM

... нека вземат зеници от мен...

  Poetry
153 2 3

Избор имам. Един, но ми стига,

кръстопът, колебание, страх

и от други написана книга...

Вече знам, че така не живях.

Бях удобната, просто онази,

гвоздей крив на прогнилия праг...

Но искрица едничка опазих,

за да пална сърцето си. Пак.

Май блестя ти в очите? Прости ми!

Късче кремък – балканска душа,

пламък златен и шарени рими,

а греша ли... от обич греша...

Лято циганско – дните – две шепи.

Аз – листенце – ръждиво на клен.

Да прогледнат неделите слепи,

нека вземат зеници от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...