... нека вземат зеници от мен...
Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази,
гвоздей крив на прогнилия праг...
Но искрица едничка опазих,
за да пална сърцето си. Пак.
Май блестя ти в очите? Прости ми!
Късче кремък – балканска душа,
пламък златен и шарени рими,
а греша ли... от обич греша...
Лято циганско – дните – две шепи.
Аз – листенце – ръждиво на клен.
Да прогледнат неделите слепи,
нека вземат зеници от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
