7 нояб. 2019 г., 15:30

Неканен

574 0 1

Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?

Ще ми простиш ли ти, това не зная!
Сърцето ти дали ще ми прости?
Искам да съм с тебе аз до края
на отредените ми земни дни!

Мога да си тръгна, но не искам!
Ако го искаш, просто ми кажи!
До своите гърди да те притискам
това желая! Както бе преди!

Но ти си в правото си да избираш
да ми повярваш пак, или пък не!
Дойдох неканен. Знам, че го разбираш!
Разбирам го и аз, и то добре!

Аз бих си тръгнал ако го желаеш.
Да те забравя трудно ще е, знам!
В сърцето като роза ще ухаеш,
и ще си с мен макар и да съм сам!

06.11.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...