Неканен идвам. Моля, приеми ме!
Не зная как, но просто го реших!
Дали да кажа думата „прости ми“
за всичко туй пред тебе що сгреших?
Ще ми простиш ли ти, това не зная!
Сърцето ти дали ще ми прости?
Искам да съм с тебе аз до края
на отредените ми земни дни!
Мога да си тръгна, но не искам!
Ако го искаш, просто ми кажи!
До своите гърди да те притискам
това желая! Както бе преди!
Но ти си в правото си да избираш
да ми повярваш пак, или пък не!
Дойдох неканен. Знам, че го разбираш!
Разбирам го и аз, и то добре!
Аз бих си тръгнал ако го желаеш.
Да те забравя трудно ще е, знам!
В сърцето като роза ще ухаеш,
и ще си с мен макар и да съм сам!
06.11.2019 г.
© Георги Иванов All rights reserved.