20 мая 2008 г., 22:00

Нелепо

744 0 7

Тьй нелепо се отдалечихме -

без спор, безизразно, студено,

взаимно с теб се наранихме

и от днес се разминаваме смутено.

 

Като напълно непознати, чужди,

поели по различен път,

макар един на друг сме нужни

и топла е, но празна нашта гръд.

 

В двубой жесток ще се линчуваме,

заради глуповата гордост,

а дните ни, щастливи и бленувани,

нехайно ще сменим със горест.

 

Нима е нужно да воюваме

от магия сякаш запленени,

не подозирайки, че ще тъгуваме

след битката жестоко ощетени.

 

Празни и ограбени, без ласки,

един на друг ще се виним,

като в преставление без маски

за любовта си ще скърбим.

 

И на финала в нямо разкаяние,

разпънати между добро и зло,

осъдени от собствено съзнание,

ще помъдреем в свойто същество.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...