Тьй нелепо се отдалечихме -
без спор, безизразно, студено,
взаимно с теб се наранихме
и от днес се разминаваме смутено.
Като напълно непознати, чужди,
поели по различен път,
макар един на друг сме нужни
и топла е, но празна нашта гръд.
В двубой жесток ще се линчуваме,
заради глуповата гордост,
а дните ни, щастливи и бленувани,
нехайно ще сменим със горест.
Нима е нужно да воюваме
от магия сякаш запленени,
не подозирайки, че ще тъгуваме
след битката жестоко ощетени.
Празни и ограбени, без ласки,
един на друг ще се виним,
като в преставление без маски
за любовта си ще скърбим.
И на финала в нямо разкаяние,
разпънати между добро и зло,
осъдени от собствено съзнание,
ще помъдреем в свойто същество.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.