Нелюбовно стихотворение

Ако знаех къде ли се намираш сега,

бих пребродил аз смело не една планина.

Бих преплувал морето, бих изпил езера,

за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.

Ти сега си далече, в своя приказен свят

с някой - скъпо облечен, по-красив, по-богат.

Там за теб всекидневно стават куп чудеса.

В златна клетка си в плен, но ти не знаеш това.

Тъй в света често става. Да, на теб той сега

скъпи вещи дарява, сбъдва всяка мечта.

Той кралица те прави, а не просто жена,

за да кажеш накрая ти заветното “Да”.

После, гледайки строго, твоят рицар богат

ще те върне отново във реалния свят,

в който твоята гордост ще пречупи без жал.

Ще слугуваш на своя безмилостен крал.

Е, какво да се прави. Щом сама го избра,

освен мен, ти остави своята свобода.

Днес къде си не зная и не искам да знам -

от стар спомен замаян, да не тръгна натам.