5.12.2025 г., 12:40

Нелюбовно стихотворение

41 0 0

Ако знаех къде ли се намираш сега,

бих пребродил аз смело не една планина.

Бих преплувал морето, бих изпил езера,

за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.

 

Ти сега си далече, в своя приказен свят

с някой - скъпо облечен, по-красив, по-богат.

Там за теб всекидневно стават куп чудеса.

В златна клетка си в плен, но ти не знаеш това.

 

Тъй в света често става. Да, на теб той сега

скъпи вещи дарява, сбъдва всяка мечта.

Той кралица те прави, а не просто жена,

за да кажеш накрая ти заветното “Да”.

 

После, гледайки строго, твоят рицар богат

ще те върне отново във реалния свят,

в който твоята гордост ще пречупи без жал.

Ще слугуваш на своя безмилостен крал.

 

Е, какво да се прави. Щом сама го избра,

освен мен, ти остави своята свобода.

Днес къде си не зная и не искам да знам -

от стар спомен замаян, да не тръгна натам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...