1 окт. 2007 г., 20:56

Немеят пусти булеварди

874 0 34

Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.


Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.


И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта.


Немеят пусти булеварди.
Изчезна нямата луна.
Самотни с теб без обич крачим,
в ръце със няма тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Не бой се ти от самотата, само при силните пристига тя ..." Страхотен стих !!! А тази романтична и нежна душа няма да остане със "...злокобна, няма самота." Напълни я с любов, Христо, макар че такава необятност трудно се пълни ! Ама опитай, все пак !!! Прегръдки !


  • Когато се разделяш с любими хора, сякаш светът ти се струва пуст и сив,познато чувство Ице ,добре си успял да го пресъздадеш!!!
    Поздравче и прегрътка!!!
  • "...И онемелите желания
    напускат нашите тела,..."

    Човече,страшно е това!
    По-страшно от забранените желания, които ни разкъсват отвътре,обречени никога да не бъдат утолени,защото са безусловно забранени...
    Дано живия живот никога не те оставя на мира...

    Много,много искрени поздрави от едно малко тъжно "момиче"...
  • поемат пътища с надежда,
    че пак ще срещнат любовта.

    Дано!!!

  • Благодаря ви!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...