1 oct 2007, 20:56

Немеят пусти булеварди

  Poesía
872 0 34

Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.


Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.


И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта.


Немеят пусти булеварди.
Изчезна нямата луна.
Самотни с теб без обич крачим,
в ръце със няма тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Не бой се ти от самотата, само при силните пристига тя ..." Страхотен стих !!! А тази романтична и нежна душа няма да остане със "...злокобна, няма самота." Напълни я с любов, Христо, макар че такава необятност трудно се пълни ! Ама опитай, все пак !!! Прегръдки !


  • Когато се разделяш с любими хора, сякаш светът ти се струва пуст и сив,познато чувство Ице ,добре си успял да го пресъздадеш!!!
    Поздравче и прегрътка!!!
  • "...И онемелите желания
    напускат нашите тела,..."

    Човече,страшно е това!
    По-страшно от забранените желания, които ни разкъсват отвътре,обречени никога да не бъдат утолени,защото са безусловно забранени...
    Дано живия живот никога не те оставя на мира...

    Много,много искрени поздрави от едно малко тъжно "момиче"...
  • поемат пътища с надежда,
    че пак ще срещнат любовта.

    Дано!!!

  • Благодаря ви!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...