Oct 1, 2007, 8:56 PM

Немеят пусти булеварди

  Poetry
871 0 34

Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.


Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.


И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта.


Немеят пусти булеварди.
Изчезна нямата луна.
Самотни с теб без обич крачим,
в ръце със няма тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не бой се ти от самотата, само при силните пристига тя ..." Страхотен стих !!! А тази романтична и нежна душа няма да остане със "...злокобна, няма самота." Напълни я с любов, Христо, макар че такава необятност трудно се пълни ! Ама опитай, все пак !!! Прегръдки !


  • Когато се разделяш с любими хора, сякаш светът ти се струва пуст и сив,познато чувство Ице ,добре си успял да го пресъздадеш!!!
    Поздравче и прегрътка!!!
  • "...И онемелите желания
    напускат нашите тела,..."

    Човече,страшно е това!
    По-страшно от забранените желания, които ни разкъсват отвътре,обречени никога да не бъдат утолени,защото са безусловно забранени...
    Дано живия живот никога не те оставя на мира...

    Много,много искрени поздрави от едно малко тъжно "момиче"...
  • поемат пътища с надежда,
    че пак ще срещнат любовта.

    Дано!!!

  • Благодаря ви!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...