1.10.2007 г., 20:56

Немеят пусти булеварди

873 0 34

Немеят пусти булеварди,
немее жълтата луна,
до мене ти стоиш безмълвна
и в нас немее любовта.


Немеят с болката сърцата,
проскърцва глуха тишина,
ръка подава ни и млъква
злокобна, няма самота.


И онемелите желания
напускат нашите тела,
поемат пътища с надежда,
че пак ще срещнат любовта.


Немеят пусти булеварди.
Изчезна нямата луна.
Самотни с теб без обич крачим,
в ръце със няма тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не бой се ти от самотата, само при силните пристига тя ..." Страхотен стих !!! А тази романтична и нежна душа няма да остане със "...злокобна, няма самота." Напълни я с любов, Христо, макар че такава необятност трудно се пълни ! Ама опитай, все пак !!! Прегръдки !


  • Когато се разделяш с любими хора, сякаш светът ти се струва пуст и сив,познато чувство Ице ,добре си успял да го пресъздадеш!!!
    Поздравче и прегрътка!!!
  • "...И онемелите желания
    напускат нашите тела,..."

    Човече,страшно е това!
    По-страшно от забранените желания, които ни разкъсват отвътре,обречени никога да не бъдат утолени,защото са безусловно забранени...
    Дано живия живот никога не те оставя на мира...

    Много,много искрени поздрави от едно малко тъжно "момиче"...
  • поемат пътища с надежда,
    че пак ще срещнат любовта.

    Дано!!!

  • Благодаря ви!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...