1 дек. 2016 г., 18:09  

Немили и недраги

777 1 7

Във времето на преход и неволи

живота пропиляхме без остатък!

Ревяхме и бърсахме с....и,

изпращайки децата си нататък*!

 

Избори провеждахме до дупка

и уж отделяхме житО от плява,

навирахме във старата черупка

сиротната, обрулена държава!

 

Децата ни/ немили и недраги

далеч от хвърлената пъпна връв/,

робувайки на чуждите облаги,

превърнахме, превърнахме във стръв!

 

 

* – на Запад

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
  • робувайки на чуждите облаги,
    превърнахме, превърнахме във стръв!
    Силен финал,хареса ми.
  • Исмаиле... поздрав!!!
  • За огромно съжаление, много си прав, Исмаиле. До там я докарахме, че да се скитат българите немили- недраги по целия свят. Поздравления за стихотворението!
  • Нерадостни слова редиш, Исмаиле! Тъжни истини казваш. Понякога се питам докога ще продължава целият този цирк?!?!? Поздрави за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...