1 дек. 2016 г., 18:09  

Немили и недраги

779 1 7

Във времето на преход и неволи

живота пропиляхме без остатък!

Ревяхме и бърсахме с....и,

изпращайки децата си нататък*!

 

Избори провеждахме до дупка

и уж отделяхме житО от плява,

навирахме във старата черупка

сиротната, обрулена държава!

 

Децата ни/ немили и недраги

далеч от хвърлената пъпна връв/,

робувайки на чуждите облаги,

превърнахме, превърнахме във стръв!

 

 

* – на Запад

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
  • робувайки на чуждите облаги,
    превърнахме, превърнахме във стръв!
    Силен финал,хареса ми.
  • Исмаиле... поздрав!!!
  • За огромно съжаление, много си прав, Исмаиле. До там я докарахме, че да се скитат българите немили- недраги по целия свят. Поздравления за стихотворението!
  • Нерадостни слова редиш, Исмаиле! Тъжни истини казваш. Понякога се питам докога ще продължава целият този цирк?!?!? Поздрави за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...