Dec 1, 2016, 6:09 PM  

Немили и недраги

  Poetry » Civic
778 1 7

Във времето на преход и неволи

живота пропиляхме без остатък!

Ревяхме и бърсахме с....и,

изпращайки децата си нататък*!

 

Избори провеждахме до дупка

и уж отделяхме житО от плява,

навирахме във старата черупка

сиротната, обрулена държава!

 

Децата ни/ немили и недраги

далеч от хвърлената пъпна връв/,

робувайки на чуждите облаги,

превърнахме, превърнахме във стръв!

 

 

* – на Запад

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели!
  • робувайки на чуждите облаги,
    превърнахме, превърнахме във стръв!
    Силен финал,хареса ми.
  • Исмаиле... поздрав!!!
  • За огромно съжаление, много си прав, Исмаиле. До там я докарахме, че да се скитат българите немили- недраги по целия свят. Поздравления за стихотворението!
  • Нерадостни слова редиш, Исмаиле! Тъжни истини казваш. Понякога се питам докога ще продължава целият този цирк?!?!? Поздрави за хубавото стихотворение!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...