Във времето на преход и неволи
живота пропиляхме без остатък!
Ревяхме и бърсахме с....и,
изпращайки децата си нататък*!
Избори провеждахме до дупка
и уж отделяхме житО от плява,
навирахме във старата черупка
сиротната, обрулена държава!
Децата ни/ немили и недраги
далеч от хвърлената пъпна връв/,
робувайки на чуждите облаги,
превърнахме, превърнахме във стръв!
* – на Запад
© Исмаил Али All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
