Във времето на преход и неволи
живота пропиляхме без остатък!
Ревяхме и бърсахме с....и,
изпращайки децата си нататък*!
Избори провеждахме до дупка
и уж отделяхме житО от плява,
навирахме във старата черупка
сиротната, обрулена държава!
Децата ни/ немили и недраги
далеч от хвърлената пъпна връв/,
робувайки на чуждите облаги,
превърнахме, превърнахме във стръв!
* – на Запад
© Исмаил Али Всички права запазени