1.12.2016 г., 18:09  

Немили и недраги

774 1 7

Във времето на преход и неволи

живота пропиляхме без остатък!

Ревяхме и бърсахме с....и,

изпращайки децата си нататък*!

 

Избори провеждахме до дупка

и уж отделяхме житО от плява,

навирахме във старата черупка

сиротната, обрулена държава!

 

Децата ни/ немили и недраги

далеч от хвърлената пъпна връв/,

робувайки на чуждите облаги,

превърнахме, превърнахме във стръв!

 

 

* – на Запад

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • робувайки на чуждите облаги,
    превърнахме, превърнахме във стръв!
    Силен финал,хареса ми.
  • Исмаиле... поздрав!!!
  • За огромно съжаление, много си прав, Исмаиле. До там я докарахме, че да се скитат българите немили- недраги по целия свят. Поздравления за стихотворението!
  • Нерадостни слова редиш, Исмаиле! Тъжни истини казваш. Понякога се питам докога ще продължава целият този цирк?!?!? Поздрави за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...