26 нояб. 2004 г., 20:49

Немога да спра да те обичам

3.8K 1 3

Немога да спра да те обичам

Не мога да спра да те обичам,
да мисля за теб през нощта
и взирам се аз във звездите,
откривайки в тях любовта.


Не мога да спра аз да мисля,
за погледа някак красив,
да зная аз - няма го вече,
но тебе те има съдба.


Не мога да спра аз да търся
красивото в твойте очи,
да помня усмивката нежна
и мисля за теб, красота.


Не мога сега да те мразя,
била и далече от мен,
да бягам в тъмата на здрача,
не мога да скланям глава.


Не мога да бъда далече
от твойта кристална душа,
да бягам без цел и посока,
аз знам, ти си мойта съдба.


Не мога! Не трябва да мисля!
За тебе сега си далеч.
Но мисля за тебе, прокобо,
за тебе, единствено зло!


Posveteno na mili4kata mi Vili s mnogo LUBOV!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...