26 нояб. 2004 г., 20:49

Немога да спра да те обичам

3.8K 1 3

Немога да спра да те обичам

Не мога да спра да те обичам,
да мисля за теб през нощта
и взирам се аз във звездите,
откривайки в тях любовта.


Не мога да спра аз да мисля,
за погледа някак красив,
да зная аз - няма го вече,
но тебе те има съдба.


Не мога да спра аз да търся
красивото в твойте очи,
да помня усмивката нежна
и мисля за теб, красота.


Не мога сега да те мразя,
била и далече от мен,
да бягам в тъмата на здрача,
не мога да скланям глава.


Не мога да бъда далече
от твойта кристална душа,
да бягам без цел и посока,
аз знам, ти си мойта съдба.


Не мога! Не трябва да мисля!
За тебе сега си далеч.
Но мисля за тебе, прокобо,
за тебе, единствено зло!


Posveteno na mili4kata mi Vili s mnogo LUBOV!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...