15 авг. 2025 г., 06:14

Ненаписана соната

283 4 14

НЕНАПИСАНА СОНАТА

С кого воюваш – ден и нощ,
останали сме само двама?
В покоя с лунния разкош
мен утре може да ме няма.

Каква луна блести над нас –
погледай колко е красива!
Нима не си разбрал, че аз
без теб не мога да съм жива?

Ще свиеш ли накрая флаг
и тръшнеш старите доспехи?
Не струват даже и петак
престиж, богаство и успехи.

Все мога да те приютя –
криле ли вдигна в необята,
проскубани в излишен бяг...
Свали ми, моля те, луната!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...