Ненаписано стихотворение
Иска ми се нещо да напиша
задъхано,
различно,
съвършено,
в което поривите ми да дишат.
Да те докосне,
вдъхнови,
превземе.
Във него дъждовете да валят
от перли
и звезди,
и незабравки,
дъгата да е цветен кръстопът,
на който
да се срещнем
и изпратим.
И в този промеждутък кратък
затворен
от „Здравей“
и „Сбогом“
да се отвори порта непозната
в небето.
Да се спусне
тежък огън
и всичко, дето любовта погубва
да се стопи,
да изгори,
изчезне.
Тогава вместо с думи влюбени -
с ръце
и погледи,
и нежност
ще сътворим задъхана поема.
И думи,
дирени
отдавна,
в очите бляскаво ще оживеят.
И видно е -
не зная как,
не мога
небивал да създам шедьовър,
но затова
пък явно
съм благословена
да знам как Любовта говори!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
Благодаря на всички, че уважихте ненаписаното ми стихотворение!
