22 окт. 2021 г., 07:12

Ненаситност 

  Поэзия
390 0 3

Кажете как човек да се надмогне,

та той е просто плът и суета?!

Отричането ли ще му помогне

или приемането на света?

Че ние изтъкани сме от завист,

по малко – злоба, пошлост и инат.

Сервилност непорочна бих добавил –

с очи трептящи в незаситен глад.

Тела бленуващи безкрайни ласки,

души със садо-мазо силует.

Плувци в море от непрестанни страсти,

сърца биещи с честота – по две.

Накрая ненаситни на живота

си тръгваме от него пълни с жар.

Незнаейки, че пъплим към Голгота,

жадуващи за следващ лъскав дар!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за коментарите, Пепита_, Вики! Сякаш е необуздана тази наша ненаситност човешка! А можем ли да сме други!!!
  • Ако го осъзнаем и приемем, имаме и възможност да променим нещата.Поздрави!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??