Ненаситност
Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист,
по малко – злоба, пошлост и инат.
Сервилност непорочна бих добавил –
с очи трептящи в незаситен глад.
Тела бленуващи безкрайни ласки,
души със садо-мазо силует.
Плувци в море от непрестанни страсти,
сърца биещи с честота – по две.
Накрая ненаситни на живота
си тръгваме от него пълни с жар.
Незнаейки, че пъплим към Голгота,
жадуващи за следващ лъскав дар!
© Данаил Таков All rights reserved.
