20 июн. 2015 г., 00:03

Ненужни вещи

601 0 4

Тръгвам си. Трябва ти време.

Да разчистиш старите вещи.

Задушават ме. Тежат като бреме.

Труден товар за моите плещи.

 

Разбирам те. Те са ти скъпи.

Години наред си живяла със тях.

И няма от тях къде да се стъпи.

А спомен да тъпчеш, вече е грях.

 

Аз ще се върна. Ако ти пожелаеш.

Изпълнен с любов, ще се върна при теб.

Но ще можеш ли ти да забравиш,

скъпият до сега, за тебе човек?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки го е разбрал по своему.
    Това ми хареса!
  • Замисли ме,Ник. Провокира ме. Вдъхнови ме.
    Благодаря сърдечно за този стих!
  • !!!
    "Разбирам те. Те са ти скъпи.
    Години наред си живяла със тях.
    И няма от тях къде да се стъпи.
    А спомен да тъпчеш, вече е грях."
  • Всяко разчистване е трудно,Ник,но любовта винаги побеждава.Най-тежките битки водим със себе си.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...