Тръгвам си. Трябва ти време.
Да разчистиш старите вещи.
Задушават ме. Тежат като бреме.
Труден товар за моите плещи.
Разбирам те. Те са ти скъпи.
Години наред си живяла със тях.
И няма от тях къде да се стъпи.
А спомен да тъпчеш, вече е грях.
Аз ще се върна. Ако ти пожелаеш.
Изпълнен с любов, ще се върна при теб.
Но ще можеш ли ти да забравиш,
скъпият до сега, за тебе човек?
© Ник Желев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
