Ненужни вещи
Тръгвам си. Трябва ти време.
Да разчистиш старите вещи.
Задушават ме. Тежат като бреме.
Труден товар за моите плещи.
Разбирам те. Те са ти скъпи.
Години наред си живяла със тях.
И няма от тях къде да се стъпи.
А спомен да тъпчеш, вече е грях.
Аз ще се върна. Ако ти пожелаеш.
Изпълнен с любов, ще се върна при теб.
Но ще можеш ли ти да забравиш,
скъпият до сега, за тебе човек?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
