nikjelev (Ник Желев)
283 955
20.06.2015 г., 0:03 ч.

Ненужни вещи 

  Поезия
476 0 4

Тръгвам си. Трябва ти време.

Да разчистиш старите вещи.

Задушават ме. Тежат като бреме.

Труден товар за моите плещи.

 

Разбирам те. Те са ти скъпи.

Години наред си живяла със тях.

И няма от тях къде да се стъпи.

А спомен да тъпчеш, вече е грях.

 

Аз ще се върна. Ако ти пожелаеш.

Изпълнен с любов, ще се върна при теб.

Но ще можеш ли ти да забравиш,

скъпият до сега, за тебе човек?

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки го е разбрал по своему.
    Това ми хареса!
  • Замисли ме,Ник. Провокира ме. Вдъхнови ме.
    Благодаря сърдечно за този стих!
  • !!!
    "Разбирам те. Те са ти скъпи.
    Години наред си живяла със тях.
    И няма от тях къде да се стъпи.
    А спомен да тъпчеш, вече е грях."
  • Всяко разчистване е трудно,Ник,но любовта винаги побеждава.Най-тежките битки водим със себе си.
Предложения
: ??:??