11 июл. 2008 г., 23:06

Необходим...

845 0 2
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти.
Дори безмълвна душата сломена,
пак прегръща твойта душа студена.
Уморена от рани и болки жестоки,
пак бягам по мрачния път без посоки.
Разбиват се спомените тежки навсякъде по мене.
Притискат ме с ледените ръце на самотата.
Крещи тревогата по изгубеното време.
Гласът твойто име вика и идва от душата.
Няма следа от лъч светлина за утеха.
Няма изход от тунела непроходим.
Няма връщане назад по тази бодлива пътека.
Нищо не чувствам, но знам, че си ми необходим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...