11 июл. 2008 г., 23:06

Необходим... 

  Поэзия » Любовная
693 0 2
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти.
Дори безмълвна душата сломена,
пак прегръща твойта душа студена.
Уморена от рани и болки жестоки,
пак бягам по мрачния път без посоки.
Разбиват се спомените тежки навсякъде по мене.
Притискат ме с ледените ръце на самотата.
Крещи тревогата по изгубеното време.
Гласът твойто име вика и идва от душата.
Няма следа от лъч светлина за утеха.
Няма изход от тунела непроходим.
Няма връщане назад по тази бодлива пътека.
Нищо не чувствам, но знам, че си ми необходим...

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??