11 июл. 2008 г., 23:06

Необходим...

842 0 2
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти.
Дори безмълвна душата сломена,
пак прегръща твойта душа студена.
Уморена от рани и болки жестоки,
пак бягам по мрачния път без посоки.
Разбиват се спомените тежки навсякъде по мене.
Притискат ме с ледените ръце на самотата.
Крещи тревогата по изгубеното време.
Гласът твойто име вика и идва от душата.
Няма следа от лъч светлина за утеха.
Няма изход от тунела непроходим.
Няма връщане назад по тази бодлива пътека.
Нищо не чувствам, но знам, че си ми необходим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнствената Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...