11 jul 2008, 23:06

Необходим... 

  Poesía » De amor
651 0 2
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти.
Дори безмълвна душата сломена,
пак прегръща твойта душа студена.
Уморена от рани и болки жестоки,
пак бягам по мрачния път без посоки.
Разбиват се спомените тежки навсякъде по мене.
Притискат ме с ледените ръце на самотата.
Крещи тревогата по изгубеното време.
Гласът твойто име вика и идва от душата.
Няма следа от лъч светлина за утеха.
Няма изход от тунела непроходим.
Няма връщане назад по тази бодлива пътека.
Нищо не чувствам, но знам, че си ми необходим...

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??