11.07.2008 г., 23:06

Необходим...

840 0 2
Всичко, което правя, го правя,
за да останеш...
Моя вечна любов, любов неразбрана.
Дори разбито сърцето от кървави сълзи,
в очакване за теб то тупти.
Дори безмълвна душата сломена,
пак прегръща твойта душа студена.
Уморена от рани и болки жестоки,
пак бягам по мрачния път без посоки.
Разбиват се спомените тежки навсякъде по мене.
Притискат ме с ледените ръце на самотата.
Крещи тревогата по изгубеното време.
Гласът твойто име вика и идва от душата.
Няма следа от лъч светлина за утеха.
Няма изход от тунела непроходим.
Няма връщане назад по тази бодлива пътека.
Нищо не чувствам, но знам, че си ми необходим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...