elmaz93 (Елмаз)
92 358
18 февр. 2021 г., 07:11

Необичана 

  Поэзия » Любовная
399 1 3

Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм,
и сто лъчи да го погалят, нежно,
то, цветето, превърнало се в трън,
не ще разтвори цвят

пред слънцето, копнежно .
Не ще дочака изгрева, сама.
Тя сянката си носи, като дреха
Обичана, от тъмното, жена,
не може да е ничия утеха.

© Елмаз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??