elmaz93 (Елмаз)
92 358
18.02.2021 г., 7:11 ч.

Необичана 

  Поезия » Любовна
402 1 3

Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм,
и сто лъчи да го погалят, нежно,
то, цветето, превърнало се в трън,
не ще разтвори цвят

пред слънцето, копнежно .
Не ще дочака изгрева, сама.
Тя сянката си носи, като дреха
Обичана, от тъмното, жена,
не може да е ничия утеха.

© Елмаз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??