Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм,
и сто лъчи да го погалят, нежно,
то, цветето, превърнало се в трън,
не ще разтвори цвят
пред слънцето, копнежно .
Не ще дочака изгрева, сама.
Тя сянката си носи, като дреха
Обичана, от тъмното, жена, ...