elmaz93 (Елмаз)
92 359
Feb 18, 2021, 7:11 AM

Необичана 

  Poetry » Love
382 1 3

Не ще заплаче повече за мъж.
Не ще хаби душата си, излишно.
Че тъй се мре болезнено, веднъж.
(Но не мисли, че е веднъж, годишно.)
Сърцето й, ударено от гръм,
и сто лъчи да го погалят, нежно,
то, цветето, превърнало се в трън,
не ще разтвори цвят

пред слънцето, копнежно .
Не ще дочака изгрева, сама.
Тя сянката си носи, като дреха
Обичана, от тъмното, жена,
не може да е ничия утеха.

© Елмаз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??