670301 (Павлина Гатева)
1387 361
15 янв. 2018 г., 00:07

Необмислено 

  Поэзия
432 1 2

Малко страшничко се получи 
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха; 
а от изстрела на сърцето ми 
някак тежко се люшна вратата.

"Не се считай длъжен да..."
- самоубийствено се получи 
с това мое неочаквано отстъпление;
чух как щракна някакъв механизъм -
онази, с който заключваш вратата,
преди да си легнеш.

Стореното е сторено. 
Казаното – като повалено животно –
аз наистина нямам власт над съдбата.
Да съжалявам е късно, да се страхувам – все още е рано.
Не изпускам от поглед вратата.

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Павли, силен и замислящ е стиха ти!
  • Не малко. Достастрашничко се е получило, но поне ще е ясно той какво иска. Поздрав! Прекрасно написан стих!
Предложения
: ??:??