Необмислено
Малко страшничко се получи
с това мое "свободен си да си идеш" –
тишината преви клоните на върбата;
ято гълъби литнаха;
а от изстрела на сърцето ми
някак тежко се люшна вратата.
"Не се считай длъжен да..."
- самоубийствено се получи
с това мое неочаквано отстъпление;
чух как щракна някакъв механизъм -
онази, с който заключваш вратата,
преди да си легнеш.
Стореното е сторено.
Казаното – като повалено животно –
аз наистина нямам власт над съдбата.
Да съжалявам е късно, да се страхувам – все още е рано.
Не изпускам от поглед вратата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
