selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
1 мар. 2015 г., 22:21

Необратим процес 

  Поэзия
617 0 4

вече е друго да си самотен

нагнетява

няма го спокойствието на смъртта

в дълбинните участъци на океана

 

няма я невинноста да те оневинява

разкрити са и двете ти очи

а светлината никога не позволява

да заспиш 

 

твърде свързан си с'страстта

да победиш

измамата

 

ако се съжалиш

ще съжаляваш

 

нямаш право да си слаб

другият живот е нейното изгнание

и там е също толкова неясно

до кога

 

а тукашната част

отдавна е

отдавна е била изправена на съд

отсъдено е нейното призвание

 

да търси своето признание

признание

признание

признание, което няма да получи

 

чуваш ли

 

безсилен си за своето старание

плещИте ти са недостойни за света

осъден си на цялото си знание

разрастваш се безспирно

а ти самият си от плът

от плът

 

ще бягаш ли

 

от съвестта си

 

няма да се скриеш

 

обещавам ти

 

каквото и решение да вземеш

която и посока в себе си да предприемеш

каквато гласна се опиташ да изстенеш

дори да не посмееш да го вземеш

с'себе си

 

ще те преследва

 

защото път

е следствие

на следващата

стъпка

 

нямаш избор

и живееш

и няма кът

дори и в мислите ти

всичко е движение

 

и няма смърт

и няма никакво спасение

от мен

 

 

...

вече е друго да си самотен

няма го спокойствието неподвижно легнало

в дълбинните участъци на океана

без да дава признак 

 

без претенции

 

и бездействието

срещу лудостта на отговорността ти

вече никак не спасява

 

себе си

© Северина Даниелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това стихотворение, както някои други на авторката, изглежда е прекалено лично. Различното и добро при него е, според мен, в това, че липсва "положителна" емоционална екзалтация, която от една страна може допълнително да замъгли, а от друга - да предизвика поне лека неприязън (защото прекалено "позитивно" мислещите и чувстващи хора травмират, всъщност) в читателя. Все пак стихотворението има известна смислова яснота,стигане и изследване до психологически дълбини, описани с интересни и добри метафори и поетични форми.Като цяло, обаче, резултатът не е достатъчно добър, според мен П.п. Уважаемият Мисана, нещо, се е поизхвърлил с този "покълващ двуличен Янус"!?
  • Твърде добра си! Браво,Ина!
  • Мисана, благодаря ти, че си успял да го усетиш. Успокоително е.
    Георги, за всеки нещата стоят по различен начин. Щом поставям името си зад това нещо, явно се подразбира моята позиция.
    Мир и Светлина -С
  • Двуликият Янус - това е нашето проклятие. Кога покълва той в сърцата ни - никой не знае. Просто в един момент осъзнаваш този съдбоносен факт. И както е казано:

    "бездействието
    срещу лудостта на отговорността ти
    вече никак не спасява

    себе си"

    Поздрав, Ина! Звучи някак автобиографично и автентично, а следователно и въздействащо.
Предложения
: ??:??