selene727 (Северина Даниелова)
3 129

Mar 1, 2015, 10:21 PM

Необратим процес

Poetry

861 0 4

вече е друго да си самотен

нагнетява

няма го спокойствието на смъртта

в дълбинните участъци на океана

няма я невинноста да те оневинява

разкрити са и двете ти очи

а светлината никога не позволява

да заспиш

твърде свързан си с'страстта

да победиш

измамата

ако се съжалиш

ще съжаляваш

нямаш право да си слаб

другият живот е нейното изгнание

и там е също толкова неясно

до кога

а тукашната част

отдавна е

отдавна е била изправена на съд

отсъдено е нейното призвание

да търси своето признание

признание

признание, което няма да получи

чуваш ли

безсилен си за своето старание

плещИте ти са недостойни за света

осъден си на цялото си знание

разрастваш се безспирно

а ти самият си от плът

от плът

ще бягаш ли

от съвестта си

няма да се скриеш

обещавам ти

каквото и решение да вземеш

която и посока в себе си да предприемеш

каквато гласна се опиташ да изстенеш

дори да не посмееш да го вземеш

с'себе си

ще те преследва

защото път

е следствие

на следващата

стъпка

нямаш избор

и живееш

и няма кът

дори и в мислите ти

всичко е движение

и няма смърт

и няма никакво спасение

от мен

...

вече е друго да си самотен

няма го спокойствието неподвижно легнало

в дълбинните участъци на океана

без да дава признак

без претенции

и бездействието

срещу лудостта на отговорността ти

вече никак не спасява

себе си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

refab (Фабер)

Това стихотворение, както някои други на авторката, изглежда е прекалено лично. Различното и добро при него е, според мен, в това, че липсва "положителна" емоционална екзалтация, която от една страна може допълнително да замъгли, а от друга - да предизвика поне лека неприязън (защото прекалено "позитивно" мислещите и чувстващи хора травмират, всъщност) в читателя. Все пак стихотворението има известна смислова яснота,стигане и изследване до психологически дълбини, описани с интересни и добри метафори и поетични форми.Като цяло, обаче, резултатът не е достатъчно добър, според мен П.п. Уважаемият Мисана, нещо, се е поизхвърлил с този "покълващ двуличен Янус"!?

2015-03-02T21:14:59+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Твърде добра си! Браво,Ина!

2015-03-02T20:56:22+02:00
selene727 (Северина Даниелова)

Мисана, благодаря ти, че си успял да го усетиш. Успокоително е.
Георги, за всеки нещата стоят по различен начин. Щом поставям името си зад това нещо, явно се подразбира моята позиция.
Мир и Светлина -С

2015-03-02T17:12:21+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Двуликият Янус - това е нашето проклятие. Кога покълва той в сърцата ни - никой не знае. Просто в един момент осъзнаваш този съдбоносен факт. И както е казано:

"бездействието
срещу лудостта на отговорността ти
вече никак не спасява

себе си"

Поздрав, Ина! Звучи някак автобиографично и автентично, а следователно и въздействащо.

2015-03-02T00:00:00+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0