1 mar 2015, 22:21

Необратим процес

  Poesía
867 0 4

вече е друго да си самотен

нагнетява

няма го спокойствието на смъртта

в дълбинните участъци на океана

 

няма я невинноста да те оневинява

разкрити са и двете ти очи

а светлината никога не позволява

да заспиш 

 

твърде свързан си с'страстта

да победиш

измамата

 

ако се съжалиш

ще съжаляваш

 

нямаш право да си слаб

другият живот е нейното изгнание

и там е също толкова неясно

до кога

 

а тукашната част

отдавна е

отдавна е била изправена на съд

отсъдено е нейното призвание

 

да търси своето признание

признание

признание

признание, което няма да получи

 

чуваш ли

 

безсилен си за своето старание

плещИте ти са недостойни за света

осъден си на цялото си знание

разрастваш се безспирно

а ти самият си от плът

от плът

 

ще бягаш ли

 

от съвестта си

 

няма да се скриеш

 

обещавам ти

 

каквото и решение да вземеш

която и посока в себе си да предприемеш

каквато гласна се опиташ да изстенеш

дори да не посмееш да го вземеш

с'себе си

 

ще те преследва

 

защото път

е следствие

на следващата

стъпка

 

нямаш избор

и живееш

и няма кът

дори и в мислите ти

всичко е движение

 

и няма смърт

и няма никакво спасение

от мен

 

 

...

вече е друго да си самотен

няма го спокойствието неподвижно легнало

в дълбинните участъци на океана

без да дава признак 

 

без претенции

 

и бездействието

срещу лудостта на отговорността ти

вече никак не спасява

 

себе си

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това стихотворение, както някои други на авторката, изглежда е прекалено лично. Различното и добро при него е, според мен, в това, че липсва "положителна" емоционална екзалтация, която от една страна може допълнително да замъгли, а от друга - да предизвика поне лека неприязън (защото прекалено "позитивно" мислещите и чувстващи хора травмират, всъщност) в читателя. Все пак стихотворението има известна смислова яснота,стигане и изследване до психологически дълбини, описани с интересни и добри метафори и поетични форми.Като цяло, обаче, резултатът не е достатъчно добър, според мен П.п. Уважаемият Мисана, нещо, се е поизхвърлил с този "покълващ двуличен Янус"!?
  • Твърде добра си! Браво,Ина!
  • Мисана, благодаря ти, че си успял да го усетиш. Успокоително е.
    Георги, за всеки нещата стоят по различен начин. Щом поставям името си зад това нещо, явно се подразбира моята позиция.
    Мир и Светлина -С
  • Двуликият Янус - това е нашето проклятие. Кога покълва той в сърцата ни - никой не знае. Просто в един момент осъзнаваш този съдбоносен факт. И както е казано:

    "бездействието
    срещу лудостта на отговорността ти
    вече никак не спасява

    себе си"

    Поздрав, Ина! Звучи някак автобиографично и автентично, а следователно и въздействащо.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...