selene727 (Северина Даниелова)
3 129

1 mar 2015, 22:21

Необратим процес

Poesía

871 0 4

вече е друго да си самотен

нагнетява

няма го спокойствието на смъртта

в дълбинните участъци на океана

няма я невинноста да те оневинява

разкрити са и двете ти очи

а светлината никога не позволява

да заспиш

твърде свързан си с'страстта

да победиш

измамата

ако се съжалиш

ще съжаляваш

нямаш право да си слаб

другият живот е нейното изгнание

и там е също толкова неясно

до кога

а тукашната част

отдавна е

отдавна е била изправена на съд

отсъдено е нейното призвание

да търси своето признание

признание

признание, което няма да получи

чуваш ли

безсилен си за своето старание

плещИте ти са недостойни за света

осъден си на цялото си знание

разрастваш се безспирно

а ти самият си от плът

от плът

ще бягаш ли

от съвестта си

няма да се скриеш

обещавам ти

каквото и решение да вземеш

която и посока в себе си да предприемеш

каквато гласна се опиташ да изстенеш

дори да не посмееш да го вземеш

с'себе си

ще те преследва

защото път

е следствие

на следващата

стъпка

нямаш избор

и живееш

и няма кът

дори и в мислите ти

всичко е движение

и няма смърт

и няма никакво спасение

от мен

...

вече е друго да си самотен

няма го спокойствието неподвижно легнало

в дълбинните участъци на океана

без да дава признак

без претенции

и бездействието

срещу лудостта на отговорността ти

вече никак не спасява

себе си

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

refab (Фабер)

Това стихотворение, както някои други на авторката, изглежда е прекалено лично. Различното и добро при него е, според мен, в това, че липсва "положителна" емоционална екзалтация, която от една страна може допълнително да замъгли, а от друга - да предизвика поне лека неприязън (защото прекалено "позитивно" мислещите и чувстващи хора травмират, всъщност) в читателя. Все пак стихотворението има известна смислова яснота,стигане и изследване до психологически дълбини, описани с интересни и добри метафори и поетични форми.Като цяло, обаче, резултатът не е достатъчно добър, според мен П.п. Уважаемият Мисана, нещо, се е поизхвърлил с този "покълващ двуличен Янус"!?

2015-03-02T21:14:59+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Твърде добра си! Браво,Ина!

2015-03-02T20:56:22+02:00
selene727 (Северина Даниелова)

Мисана, благодаря ти, че си успял да го усетиш. Успокоително е.
Георги, за всеки нещата стоят по различен начин. Щом поставям името си зад това нещо, явно се подразбира моята позиция.
Мир и Светлина -С

2015-03-02T17:12:21+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Двуликият Янус - това е нашето проклятие. Кога покълва той в сърцата ни - никой не знае. Просто в един момент осъзнаваш този съдбоносен факт. И както е казано:

"бездействието
срещу лудостта на отговорността ти
вече никак не спасява

себе си"

Поздрав, Ина! Звучи някак автобиографично и автентично, а следователно и въздействащо.

2015-03-02T00:00:00+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0