Необвързано
Необвързано
Защо ли търсим гузно тъмнината
да скрием съкровените си страсти?
И плашим се да видим светлината?
И в здрач неясен търсим свойто щастие...?
Защо във непрогледен мрак се галим,
а сутрин не поглеждаме в очите
човека, който сме сами избрали
и пазим се от него с мисли скрити...?
Защо, когато с топъл плащ обгръща
нощта телата ни, страстта извира
и сякаш нещо в нас се преобръща...?
И няма сила гдето да ни спира...?
А щом, когато утрото настъпи,
измъкваме се тихо от леглото
като крадци и от студа потръпваме,
докато търсим някъде бельото си...
© Георги Ванчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...защо ли...
-
Защо ли?...
Защото "в здрач неясен" няма щастие, а болка, съмнения и угризения...
Харесах, Жоро!
-
Ех, Георги, браво за този стих!!!
Ако някой успее да отговори на всичките ти въпроси, непременно ми се обади -
Великолепно! - дори и само заради това, че си бръкнал в най - деликатната сфера на човешкото поведение, в най - деликатните моменти. Крием се, защото сме уязвими. Всеки е уязвим. Особено от чувството. Ставаме зависими от обич, затова се пазим от светлото. А то, светлото, не е виновно...Благодаря ти за прекрасните мигове с тази творба!
-
Защото е така когат' е само страст,
тя има свойство да изстива
и идва времето да губи власт,
по други пътища завива.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
пак чудесен стих!