Необвързано

Poetry

941 0 6

Необвързано

Защо ли търсим гузно тъмнината

да скрием съкровените си страсти?

И плашим се да видим светлината?

И в здрач неясен търсим свойто щастие...?

Защо във непрогледен мрак се галим,

а сутрин не поглеждаме в очите

човека, който сме сами избрали

и пазим се от него с мисли скрити...?

Защо, когато с топъл плащ обгръща

нощта телата ни, страстта извира

и сякаш нещо в нас се преобръща...?

И няма сила гдето да ни спира...?

А щом, когато утрото настъпи,

измъкваме се тихо от леглото

като крадци и от студа потръпваме,

докато търсим някъде бельото си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

С Галена!
пак чудесен стих!

2009-07-07T18:44:16+03:00
нмг (Надежда Маринова )

...защо ли...

2009-06-23T21:47:51+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Защо ли?...
Защото "в здрач неясен" няма щастие, а болка, съмнения и угризения...
Харесах, Жоро!

2009-06-18T14:53:43+03:00
Стелия (Калина Игнатова)

Ех, Георги, браво за този стих!!!
Ако някой успее да отговори на всичките ти въпроси, непременно ми се обади

2009-06-18T14:40:51+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Великолепно! - дори и само заради това, че си бръкнал в най - деликатната сфера на човешкото поведение, в най - деликатните моменти. Крием се, защото сме уязвими. Всеки е уязвим. Особено от чувството. Ставаме зависими от обич, затова се пазим от светлото. А то, светлото, не е виновно...Благодаря ти за прекрасните мигове с тази творба!

2009-06-18T13:49:33+03:00