7 авг. 2007 г., 10:01
Необяснима носталгия...
Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.
Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!! ...
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.
Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Предложения
-
-
Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
-
С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
-
Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
