Aug 7, 2007, 10:01 AM

Необяснима носталгия... 

  Poetry
617 0 22
Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.

Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.

Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!!
23. 11. 2002 година

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??