lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА) lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
2 571
Aug 7, 2007, 10:01 AM

Необяснима носталгия...

  Poetry
866 0 22
Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.

Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.

Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!!
23. 11. 2002 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0