Необяснима носталгия...
Дъждът се слива с тишината,
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.
Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!!
23. 11. 2002 година
дърветата се къпят в сълзи.
"Обичам те!", крещи душата,
а в сърцето не спира да боли.
Ти бе за мен стихия
от радост, обич и страдание...
Ти беше мълния невъобразимо страшна,
която ме обезобрази след твоето заминаване.
Обречена от иронията на съдбата,
събирам дъждовните капчици в ръка.
И пия ги сякаш са живата вода...
А след това те по лицето ми се стичат във нощта!!!
23. 11. 2002 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
